Става дума за  цифровия хероин“: как екраните превръщат децата в

Става дума за  „ цифровия хероин “: по какъв начин екраните трансформират децата в психопати- наркомани

Д-р Николас Кардарас – изпълнителен шеф на The Dunes East Hampton, един от най-големите в Съединени американски щати рехабилитационни центрове и някогашен професор в Stony Brook Medicine, е написал  книгата „ Светещите деца: по какъв начин зависимостта от екраните похищава нашите деца – и по какъв начин да се преодолее транса “

Сюзън купува на своя 6-годишен наследник Джон iPad, когато той е в  първи клас.

„ Помислих си: за какво да не стартира да усвоява такива неща? “ – сподели ми тя по време на лечебния. В учебното заведение, където учи Джон,  стартират да  употребяват разнообразни джаджи  все по-рано – и техният преподавател по технологии е огромен поддръжник на изгодите, които те дават на образованието – тъй че Сюзън  желала най-хубавото за своето момче, което обича да чете и да играе на бейзбол.

Тя разрешава на Джон да играе на таблета си разнообразни просветителни игри. Накрая той открива за себе си играта Minecraft, която неговият преподавател по технологии назовава „ нещо като електронно Лего “. Спомняйки си какъв брой и е било занимателно като дете с тези пластмасови блокчета, Сюзан разрешила на сина си да прекарва свободното си време с Minecraft.

Отначало жената  била щастлива. Джон изглеждал потънал в изобретателната игра, до момента в който изследвал кубическия свят на Minecraft. Тя забелязала, че програмата е доста сходна на Lego, която си спомня – в края на краищата, в обичаната и игра не било належащо да се убиват животни  и да се търсят редки минерали с цел да се оцелява и с цел да се стигне до ново равнище. Но на Джон в действителност му харесвало да играе и в учебно заведение даже имало клуб Minecraft, тъй че какво може да е неприятното в нея?

Сюзън не отхвърля, че забелязала промени в Джон. Той почнал да се концентрира от ден на ден и повече върху тази игра, изгубил интерес към бейзбола и четенето, а също по този начин отказвал да прави домашните си отговорности. Понякога сутрин  и разказвал, че в сънищата си е виждала кубични форми.

Въпреки обстоятелството, че това я тревожело, тя считала, че синът й просто има богато въображение. Когато държанието му почнало да се утежнява, тя се пробвала да му вземе играта, само че Джон в  отговор изпадал в нервности. Те било толкоз съществени, че тя се предала, като още веднъж и още веднъж си обяснявала, че това е „ образователна игра “.

И тогава, една нощ, тя открива, че има нещо в действителност доста съществено.

– Отидох в стаята му, с цел да го ревизира. Той трябваше към този момент да е задремал – и в действителност се уплаших …

Открила го в леглото с отворени и кръвясали очи, с които   гледал яркия екран на IPad, който бил до него. Той изглеждал като в транс.

Изпадайки в суматоха, Сюзън почнала да го раздрусва, пробвайки се да го извади от това положение. Отчаяна и обзумяла, тя не можела да разбере по какъв начин в миналото нейното крепко и щастливо  момченце е станало толкоз подвластна от играта, от която изпаднало в кататоничен ступор.

Днес към този момент знаем, че таблетите, смарт телефоните и конзолите са форми на цифровите опиати

Такива случаи са причина за угриженост за родителите, които се интересуват от техника,  дизайнери и инженери.

Известно е, че Стив Джобс не е разрешавал на децата си да употребяват сходна техника. Ръководителите на компании и инженерите от Силиконовата котловина изпращат децата си в  учебни заведения в Уолдорф, където няма техника. Основателите на Гугъл Сергей Брин и Лари Пейдж са избрали учебни заведения без техника в Монтесори, както и  създателят на Amazon Джеф Безос и създателят на Уикипедия – Джими Уелс.

Много родители интуитивно схващат, че тези примигващи екрани не влияят добре на децата. Ние можем да следим нападателни нервности в тези моменти, когато джаджите им се лишават, блуждаещо внимание, когато децата не изпитват стимулации от  техните хипервъзбуждащи устройства.

И което е още по-лошо, виждаме деца, които скучаят, апатични са и не се интересуват от нищо, когато не са „ свързани “.

Но нещата са по-лоши, в сравнение с си мислим.

Днес знаем, че таблетите, смарт телефоните и конзолите са форма на дигитален опиат. Едно скорошно изследване е открило, че те също въздействат на кората на основния мозък, която е виновна за изпълнителните  функционалности, в това число за импулсния надзор – по същия метод както и кокаина.

Технологиите оказват дотолкоз възбуждащо деяние, че  повишават  равнището на допамина – невротрансмитер, който обезпечава чувство за развлечение и има най-дейно присъединяване в динамичността на пристрастяването – както и секса.

Това води до пристрастяващ резултат – повода, заради която доктор Питърт Уайброу, шеф на факултета по невробиология в  Калифорнийския университет, назова екраните „ електронен кокаин “, а китайски откриватели – „ дигитален хероин “.

Фактически, доктор Андрю Доан, шеф на отдела за  проучвания на зависимостите в Пентагона и военноморските сили на Съединени американски щати, който изследва зависимостите от видеоигрите, назовава игрите и екранните технологии „ цифрова фармакея “ (гръцкото име на медикаментите – б.а.).

Това е по този начин – мозъкът на вашето дете, което играе в Minecraft, наподобява по този начин, като че ли е под въздействието на опиати.

Не е чудно, че за нас е толкоз мъчно да откъснем децата от екрана и да им разбираем, че времето за потребление на джаджите е завършило. В допълнение към това, стотици клинични проучвания демонстрират, че екраните усилват депресията, тревогата и експанзията и даже могат да доведат до психотични последствия, при които геймърите губят връзка с действителността.

По време на моята клинична работа с повече от 1000 младежи за  последните 15 години, аз открих, че остарялата аксиома „ капка предварителната защита коства звук медикаменти “ е  изключително вярна, когато става въпрос за технозависимост.

Когато едно дете пресече линията на същинска привързаност, лекуването може да бъде доста мъчно. Всъщност аз открих, че е по-лесно да се лекуват хероинови и метамфетаминови наркомани, в сравнение с изагубените в матрицата  видеогеймъри или   подвластните от Фейсбук и други обществени медии.

Това е по този начин – мозъкът на вашето дете, което играе в Minecraft, наподобява по този начин, като че ли е по въздействието на опиати.

Според данните от 2013 година на Американската академия по педиатрия, децата на  8-10 години прекарват 8 часа на ден  с разнообразни цифрови медии, а младежите прекарват пред екрана 11 часа.

Едно от всеки трите деца стартира да употребява таблети или смарт телефони, преди да стартира да приказва. Междувременно, наръчникът „ Зависимост от Интернет “ на доктор Кимбърли Йънг твърди, че 18% от интернет потребителите на колежанска възраст в Съединени американски щати страдат от техно взаимозависимост.

Когато човек пресича линията на цялостна взаимозависимост – от опиати, технологии или нещо друго – той би трябвало да бъде изчистен.

В случая с технологията това значи цялостно цифрово изчистване – без компютри, смарт телефони, таблети.

Екстремното цифрово изчистване даже изключва потреблението на тв приемник. Предписаното време е от 4 до 6 седмици, точно толкоз време належащо с цел да може превъзбудената нервна система да се рестартира.

Но това не е лесна задача в настоящето ни софтуерно общество, в което   екрани има на всички места. Човек може да живее без опиати или алкохол, само че в тази ситуация с  технозависимостите цифровите съблазни са на всички места към нас.

И по какъв начин да спасим децата от секване на тази линия? Не е елементарно.

Ключът е в това да се предотврати  зависимостта за вашите 4, 5 или 8-годишни деца от екрана.

Това значи Лего вместо Minecraft, книги вместо iPad, природа и спорт вместо малкия екран.

Честно говорете с детето си за какво сте лимитирали достъпа му до екрана. Обядвайте с  децата си без никакви електронни устройства на масата – както Стив Джобс е  провел свободни от техника вечери и обеди с децата си. Не ставайте жертва на „ синдрома на разочарования родител “ – както знаем от теорията за общественото образование, „ маймуната вижда,  маймуната прави “.

Когато разговарях с моите 9-годишни синове – близнаци, откровено им обясних за какво не им разрешаваме да имат таблети или да играят видео игри. Казах, че някои деца обичат да играят с устройствата си толкоз доста, че е мъчно за тях да спрат или да управляват какъв брой доста играят.

Аз им  помогнах да  схванат, че в случай че те попадат в клопката на екраните и на Minecraft, както някои от приятелите им, други  елементи на живота им също могат да бъдат наранени: те може да не желаят да играят бейзбол, да четат книги, по-малко ще се  интересуват от науката и естествени планове, по-малко ще поддържат връзка с другари в действителния свят.

Изненадващо е, обаче, че не трябваше да ги увещавам прекомерно доста, защото самите те видяха измененията, които се случват с някои от дребните им другари заради несъразмерното време, прекарано зад екрана.

Психолози, занимаващи се с развиването,  схващат, че здравето на децата включва обществени връзки, креативен игри, които развиват въображение и взаимоотношение с действителния свят на природата. За страдание вълнуващият и вълнуващ свят на екраните потиска и забжавя тези процеси на развиване.

Знаем също, че децата са по-склонни към пристрастяване, в случай че се усещат самотни, непознати, безполезни и отегчени. По този метод най-хубавото решение на този проблем е да се помогне на децата да получат логичен опит в действителния живот и в живите взаимоотношения.

Едно дете, запалено от креативните действия и обвързано със фамилията си, е по-малко евентуално да избяга в света на цифровите мечти.

Дори и да има най-хубавата и най-любяща поддръжка, детето може да влезе в матрицата, когато взаимодейства с хипнотични екрани и изпитва пристрастяващ резултат. В последна сметка почти един на всеки 10   е благоразположен към някаква форма на взаимозависимост.

В края на краищата, клиентът ми, Сюзън, отстрани таблета от живота на Джон, само че възобновяване му беше сложна битка с доста неуспехи и сложности по пътя.

Четири години по-късно, благодарение на огромна поддръжка и възобновяване, през днешния ден Джон се усеща доста по-добре. Научил се е по какъв начин да употребява настолния компютър по здравословен метод и възстановява своя баланс в живота си: играе в бейзболен тим и има няколко близки другари в гимназията.

Но майка му към момента е бдителна и си остава позитивна превантивна мощ за потреблението на джаджи, тъй като, както при всяко пристрастяване, рецидивът може да се промъкне в моменти на уязвимост. Убедеността в развиването на здравословните му ползи, неналичието на компютър в спалнята и  вечеря без техника на масата са част от решението.

Автор: Николас Кардарас

© 2018  energetika-bg. com All rights reserved!